петък, 12 август 2016 г.

Стихотворения

Раздяла
Учебната година отминава,
отново сме събрани, но с тъга.
Частица детство в стаята остава,
под някой стол завряно на шега.

В заключеното шкафче ще се скрие
учителският глас - в моменти строг
и много бързо ще забравим ние,
че стряскал ни е в някой друг урок.

Ще помним само ласкавите думи,
 усмивката и нежните ръце,
които в битката със сложни думи
погалваха неукото челце.

Учителко, от нас букет вземете,
открийте в него нашите очи
и чуйте в нежността на всяко цвете

как детската признателност звучи!


На учителката

След първите ни крачки във майчини ръце

пристъпихме във Вашето учителско сърце. 
Сред стихове и песни,
сред танци, смехове 
пораснахме чудесно – не с дни,
 а с часове. 
Научихте ни Вие характер да градим. 
От все сърце пък ние сега благодарим!



На училище

  Будилникът ни весел
  Крещи “Не закъснявай!”
  И радиото с песен
  в зори ме поздравява.

  А мама премени ме,

  подаде ми букетче.
  Букварът с мойто име
  на бяло етикетче

  е в чантата отдавна.

  И баба за сполука
  разля вода, та славно
  да му върви на внука.


  е в чантата отдавна.

  И баба за сполука
  разля вода, та славно
  да му върви на внука.

  Какъв е празник вкъщи,

  как всички са прекрасни.
  И мама все прегръща
  своя първокласник.

  Аз вече сам усещам,

  че по-голям съм станал.
  Навънка ме посреща
  дружината засмяна.

  И слънцето синее,

  и все ни придружава.
  В училищната стая
  с нас влиза и остава.

              Димитър Светлин


ПЪРВОЛАЧЕ-ЮНАЧЕ


Мама ми се чуди,
а татко ми се мае,
че рано се събудих.
Все едно не знаят -
трябва тази заран
в детската градина
сресан, издокаран
рано да замина.
Днес ще кажа сбогом
на моите играчки,
но дали ще мога
аз да не заплача? 


ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ЯЙЧИЦА
Във малка кошничка една
видях аз трички яйчица -
гиздавички, натъкмени,
със великденски премени.
"Най-красивото съм аз" -
пее синьото в захлас.
"Аз пък златна съм принцеса -
всеки мен ще си хареса."
Подскочи третото яйце
и извика: "Не, не, не!
Обича всякое дете
"червен борак" да избере!"
Прекратиха таз кавга
три усмихнати деца.
И започнаха игра
с писаните яйчица.

Лилия ВЕЛЧЕВА

ЮНАК
ТРЪГВАМ С МАМА ЗА ГРАДИНА
ПЪРВА ГРУПА ТАЗ ГОДИНА
СТИГНЕМ ЛИ ДО ТАМ,
 ЗАЩО НЕ ЗНАМ ?!
РУКВАТ БЪРЗО САМ САМИЧКИ
МНОГО ТОПЛИЧКИ СЪЛЗИЧКИ
ГУШКАМ МАМА ПРЕЗ ВРАТЛЕТО,
ТИХО ШЕПНА И В УШЕТО
НЕКА ДНЕСКА ДА ПОПЛАЧА ПАК-
ДА БЪДА УТРЕ АЗ ЮНАК !
ЕКАТЕРИНА ПЕТРОВА


1 коментар: